Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2012 08:52 - ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ, ПРИЯТНО МИ Е!
Автор: panbal Категория: Изкуство   
Прочетен: 899 Коментари: 0 Гласове:
0



АВТО-ШАРЖОВА ИНФОРМАЦИЯ
Това лице, от почтената трета възраст, трябва да е моето, на Панчо Недев от Варна! Често ме бъркат с Панчо Вила, с някогашния соцгенерал Панчевски, с драматурга Панчо Панчев, с великия Панчо Владигеров, но заявявам най-отговорно, че ня-мам нищо общо с тях, най-малко пък с Дон Кихот и неговия Санчо Панса. Имам общо само с тоя, дето сутрин ми се явява в огледалото, подсмихва ми се под мустак, показва ми среден пръст и мълчаливо ме пита: „Е, как е днес?... Жив ли си?... Мърда ли?”
Да, все още съм жив и на крак, все още умът ми е в главата, напук на пенсио-нерските болести и житейските мизерии; напук на безплодните усилия на Демокра-цията, която много й се иска да ни повали в хоризонтално положение, след като вече ни е поставила на колене. Жив съм, значи! И все още пописвам по някоя епиграма, афоризъм, красив спомен; все още гледам „Дързост и красота” без очила, очаквайки най-после да свърши, но изглежда този сериал ще ме надживее…
След като преди десетина години загубих завинаги моята първа и единствена любов Ненка Илиева, заживях на семейни начала с госпожа Литературата, а в преносен смисъл, и с новите шоу програми на телевизиите. Най-много ми харесват политическите, гледам ги със смях и сълзи. С изключение на ония… Комиците, които направо ме вбесяват! Неотдавна бях решил дори да ги съдя, намерих и адвокат, но понеже не можах да намеря 500 лева, отказах се от делото. Защо ли? Ами защото не мога да ги понасям, когато си правят майтап с едно свято за мен име; защото моята първа любов, с която живях в мир и сговор почти 50 години, нямаше нищо общо с оная дебелана Ненка от сцената на шоуто…
Как живея ли? Ами… как, много добре и щастливо, като всички набори. Не се оплаквам от битови неудобства, не ходя по митинги да протестирам и да вдигам рево-люционни лозунги, защото все още съм съзнателен и самокритичен – криза е, трябва да разбираме правителството, грехота е да искаме повече екстри! Ето аз например, след 35 трудови години, получавам 198 лева пенсия. Че това са 150 хляба и 30 кофички с кисе-ло мляко! Какво повече му трябва на човека от 3-та възраст?! Пък имам си и друго утешение. Нали трудът на писателя днес високо се цени и уважава? Книгите му се раз-пространяват в цяла България, преиздават се, разграбват се като топъл фурнаджийски хляб; канят го на литературни срещи и четения с тлъст хонорар; когато влезе в книжар-ница или библиотека, всички на крака му стават в знак на уважение; шапка му свалят на улицата… И това е духовна храна, нали? Така че и аз понякога преяждам, та ми е греховно да се оплаквам от живота.
Както виждате, издал съм петнадесетина книги, записал съм се, значи, на Лите-ратурната Стена и на Фейсбук, ей това най-много ме радва. Защото надгробния ми паметник може да потъне в бурени, може да се разпадне, да почернее и погрознее, но Стената, какво изглежда, ще бъде вечна и ще съществува във виртуалното пространс-тво, докато свят светува. Че покрай нея и спомена за моя милост! Имам намерение да запиша още няколко заглавия на книги на тази Стена, но тъй като г-жа Демокрацията до там ни докара, че трябва да си плащаме и Божия дар, и писането, и отпечатването – чакам да чукна Шестицата от ТОТОТО, за да си издам готовите ръкописи…
Ако ме питате за образованието, да, образовам съм, мисля, и то солидно. Завър-шил съм Учителски институт в град Сталин (1956 г.), а по-късно – българска филология в Софийския университет и (задочно) журналистика. Но честно казано, чак сега започнах да проумявам, че по-умен от ония луди-млади години, не съм станал. Напротив - изгубил съм не само известно количество сиво вещество и памет, но и доста интимни способности…
Работата ми в Радио Варна като редактор на младежките и военните предавания беше много емблематична и показателна за 60-те години на ХХ век. Даже и с този ли-чен елемент: докато тогавашният шеф, Кирил Ковачев, ме прие на работа заради две „революционни” стихотворения, отпечатани в сп. „Септември”, като „наше, способно и перспективно момче”, без да сме се виждали, в нарушение на Наредбата за жителството, което нямах - само след година и половина му станах неудобен заради моето свободомислие и няколко пъти се помъчи да ме уволни дисциплинарно! Интересен сюжет, нали? Да, ама не! Няма как да ви предложа за четене в книга готовия ръкопис за онова време и за тогавашния колектив на Радиото, защото няма кой да финансира изданието. Обърнах се за помощ към предишното ръководство на Радио Варна, четоха ръкописа, общо взето с някои забележки го харесаха, но – нямали пари! Обърнах се и към съответната „културна” комисия в общината, която щедро раздаваше помощи на приближени варненски творци – после научих, че някой от височайшите й членове, е казал: ”Такъв писател, Панчо Недев, във Варна нема!” Е па, щом нема – нема! Аз пък напук на такова ласкаво мнение, точно по него време пишех, и вече е факт, третата книга от най-значителното ми литературно дело – трилогията „Луда Камчия”. Ако нещичко от този варненски сюжет ви е „хванало”, препоръчвам ви, да прочетете тая книга, за собствено мнение…
Десетина години, като моряк от плавсъстава на БМФ, бях гражданин на света. Сега дори не искам да си спомням за работата си като помполит, защото тя беше хай-ляшка, ненужна и анатемосвана от моряците. Тръгнах да плавам, за да видя широкия свят и той да ме види; за да си напиша книгите с морска тематика. И ги написах, виж-дате ги, знам че не сте ги чели, но дори една корица да запаметите в своя биологичен компютър – все е нещо, благодаря ви казвам.. За съжаление, обаче, няма как да видите още толкова готови за печат ръкописи на тази тема, защото те са замразени поради финансови съображения в моя домашен фризер и в Държавния архив – Варна в дело № 883. В тази папка се намира и работния вариант на пиесата ми „Ракети в пространст-вото”, за която под плаката, вярвам, че сте прочели любопитни неща – как и защо е била спряна след 4-то представление като „антипартийна” , „антисоциалистическа”, „уронваща авторитета на служителите от МВР” и пр. „художествени” мотиви. Е, ще се надявам, даже и в Оня свят, някой любопитен гробищен жител, литературен критик или издател да разгърне тази папка! И да ми прати някакво известие, че поне ТАМ да получа малко удовлетворение за литературния си труд и да им се порадвам…
Зодия Дева съм, която хич, ама хич, не ми подхожда на физиономията! Както виждате, имам си мустаци (оригинални са), бакенбарди (още по-натурални); нямам си меки китки, ланци, мингиши и други „мъжествени” атрибути; нямам дори мек, кади-фен, нежен глас. Точно обратното: литературно – творческият ми тембър е по-скоро романтично-драматично-сатиричен. Имам си и хоби – спортния риболов. Но да си призная: в рибарските магазини, далеч повече риба съм хванал, отколкото с въдицата.
Накрая, като бивш журналист, понеже продължавам да се уча на репортерско майсторство от младото поколение, ще си задам много интересния, съдържателен и многозначителен въпрос: „А имате ли си верую, девиз, господин Недев”? Имам, разби-ра се, как да нямам. Да не съм филиз, аз съм си дънер! Че нали днес без плодове и зе-ленчуци, без кисело мляко и сливова, родно производство, може да се живее, но без западноевропейски, американски, китайски и прочие девизи и ценности… не може да се живее нормално? Та ето, казвам ви го, пиша го с главни букви:
НЕ СЕ ПАЛИ ТУЙ, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА ГОРИ!



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: panbal
Категория: Изкуство
Прочетен: 105941
Постинги: 55
Коментари: 14
Гласове: 46
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031