Постинг
23.08.2014 08:00 -
ЛИТЕРАТУРНИ ПРОСВЕТКИ -мисли, размисли
ЛИТЕРАТУРНИ ПРОСВЕТКИ - ( мисли и размисли на творчески теми)
* Книгата не е само лично творческо дело, а и „консервирана” обществена памет.
* Божият дар се дава на Твореца от Всевишния за цял живот, да се ползва като еликсир, капка по капка. Но нетърпеливите, жадните за почит и слава, обикновено го изпиват наведнъж и божественият капкомер пресъхва!
* Големият литературен успех не е само въпрос на „божи дар”, „късмет”, „връзки”, а и на височината на антената. Антената на сетивата му!
* „Класиката е винаги великодушна” (Ив. Динков)… към посредствеността, без която не би станала класика.
* Посредственият творец винаги се оплаква от неразбиране може би защото самият той не разбира отсъствието на средствата за художественото въздействие в своите творби.
* Т. н. „социалистически реализъм” осакати и прати в литературната морга много добри книги само заради един единствен свой канон: зорко следеше литературният герой да бъде не само художествено защитен образ, но и образец за подражание на комунистически морал и идеологическа зрялост; на мисъл и поведение в духа на обезличаващия го колективизъм.
* Мисловният заряд – като кауза, тема, откритие, проблем, книга или друг вид художествена творба – върху, който творецът е работил цял живот, може да гръмне и след смъртта му.
* Отношението на властта към критично мислещата интелигенция винаги е било задушевно. Като „мечешка прегръдка”!
* Социалният корен на художественото произведение, във всички времена, определя неговата стойност. Колкото е по-дълбок, толкова и самата творба е по-безценна.
* Във времето на т.н. „социалистически реализъм” читателят като че ли по-лесно разбираше и прие¬маше литературния герой по властващата схема – „добър – лош”, „патриот – народен враг”. В днеш¬ния „демократичен реали-зъм” литературният герой започна да жон- глира по ръба на демаркацион-ната линия между доброто и злото, красивото и грозното, истината и лъжа-та, та стана още по-труден за разбиране и осмисляне.
* Битува твърде спорното мнение, че големите поети и писатели се раждали в големите национални катастрофи и трагедии. Какви ли още по-големи катастрофи и трагедии ни очакват, за да се родят новите класици!?
* Конюнктурните, правителствени поети и писатели, са всъщност половин творци в очите на творческата им гилдия. Защото, ако едната половина им се дава като дар от Бога, другата им половина е принадена стойност от властта.
* Какво недоразумение беше този „колективен образ” като един от най-важните посту- лати на „социалистически реализъм”! Той отнемаше на човека най-характерните му физически и духовни белези и го приравнява-ше с някаква фикс-идея за героизъм, човеколюбие, патриотизъм, трудолю-бие...
* И литературните класици стареят с Времето. Но инерцията на славата им е толкова мощна, че не позволява да се видят симптомите на стареенето.
* Популярността на Класика често се дължи не толкова на неговия гениален талант, а на липсата на таланти в литературното му Време и обкръжение.
* Творецът не може да сътвори шедьоври, дори посредствени произведе-ния, ако цял живот живее в периферията на националната житейска действителност.
* Литературни графомани винаги е имало. Бедата днес е, че те вече превзе-мат и виртуалното пространство с „мечешката услуга” на Гугъл и Фейсбук. Където всеки профан си има екран!
* Винаги съм се отнасял скептично към описанията за предсмъртните мигове на литературните герои. По простата причина, че никой автор не е преживял тези последни мигове,
за да ги опише достоверно!
* В критичното отношение на мислещия читател към литературния образ се крие неосъзнато вълшебство! Приемайки го общо взето правдиво и реално той несъзнателно го „доиз- гражда” по свой образ и подобие, като с това му прибавя още по-голяма тежест.
* Талантът на писателя, в цялостния му завършен вид, заложен в литератур-ното му произведение, може да се види, почувства и осмисли, само от талантливия читател.
* Художествената мистика в прозата, театъра и киното е колкото забавна, интересна, познавателна, толкова е и, според мен, самоцелна, безсмисле-на, шокираща, вредна дори. Защото мултиплицира с повече внимание и образност злото, омразата, завистта, властолюбието и… всичко античовешко в човека.
* Социалистическият реализъм извисяваше положителните литературни герои над допустимата земна гравитация. Затова може би те един по един отлитат в Космоса, без да се завръщат, и сами се зачеркват от литературна-та ни статистика!
* Мисля, че няма по-сериозна творческа беда за белетриста, който упорито се заблуждава в търсене на интересния, динамичния, шикозния сюжет за своите писания. Точно в това „търсене” той сигурно се разминава поне с няколко житейски сюжета, от които може да стане разказ, новела, повест, роман. И може по-бързо да стигне до литературния успех!
* Литературните критици често лансират идеята, че изкуството било „духовен аристократизъм”. В такъв случай би трябвало да наричат творците му литературни маркизи, литературни принцове, литературни графове, нали?!
* Има „неразбираеми” писатели по чисто субективни причини… Защото в литературния стил и свят на който и да е значим писател не можеш да „влезеш” духовно бос и беден!
* Ако не можеш да изразиш интересна, философска мисъл с точни и прости думи на майчиния си език – не се мъчи да я превеждаш на чужд език – все някой друг мислител ще я „хване” и материализира на белия лист.
* Съвършенството, като форма и съдържание на творчеството, е недости-жимо. Както е недостижим бягащият хоризонт пред очите на морския пътешественик!
* Безсилният некадърник в изкуството и политиката винаги се стреми да компенсира липсата на популярност с някоя мръсотия.
* Ако историческата тема не кореспондира с духовните и физически сеиз-мографи на съвременната реалност; ако самоцелно възкресява патриархал-ни общества и човешки взаимоотношения – тя може да зазида автора си в красива книжна гробница и… толкова.
* Т. н. „обществено мнение”, което се ползва като мерило за духовни ценности, понякога е доста непоследователно, капризно и алогично. Особено когато величае атрактивния, шикозния глупак за сметка на скромния учен и творец, който никак не владее показната шутовщина.
* Романтичното въображение бяга от самоуверените, консервативни глави!
*Най-много добродетели си приписват политиците в своите мемоарни книги. Макар открито да не се наричат „герои на своето време”, всичко е в подкрепа на тази теза.
* Нещастията на неуспелия творец не винаги идват „отвън”. Най-коварна в случая е вътрешната му предателска суета!
* Злобата в литературното поприще, е функция на неукротимата Завист и следствие на творческото Безсилие.
* Безплодната страст на бездарния творец да сътвори нещо интересно и значимо, се превръща в активна, фанатична злоба към по-талантливите му събратя. Тя всъщност разпилява и абсорбира последните му капки твор-ческа енергия!
* Властта никак не обича мислещите хора, особено творците. По простата причина, че те винаги се стараят да я анализират, осмислят и коригират.
* Творецът винаги се стреми да надмине себе си, да надживее времето си, да догони сянката си, да излезе от рамката на духовния си образ – точно тази невъзможност го прави по-различен от другите човеци.
* Според моята класация в Литературното море има три вида плувци: а) Маратонци, които се държат стабилно над водолинията с високо вдигнати глави б) Масови участници в престижния спорт (в духа на Олимпийския принцип – да се участва!), плуващи по ръба на водолинията и в) Потенциал-ни удавници, които рано или късно ще потънат , без да разберат великата мъдрост, че „морето не е до колене”.
* Грандоманията, догматизмът и властната културтрегерска политика нанесоха много по-големи щети на произведенията на социалистическия реализъм, отколкото самите произведения – на историческия ход на събитията.
* Великите хора – аристократите на Живота и аристократите на Изкуството – са доста различни и противоположни личности. Докато първите се стремят целенасочено към властта, славата и богатството в този свят, вторите са творците на своето Безсмъртие в небитието на Оня свят.
* Комунистическият идеал, когото съвременните псевдодемократи продължават да хулят и анатемосват, като най-голямото зло на ХХ век, не си ли остана на онова теоретическо ниво и в оня неясен образ, който някога като „… призрак бродеше из Европа”? Или още по-точно: като добре ушит костюм в гардероба на историята; като пищен дизайнерски експонат, показван само няколко пъти на световния моден подиум?!
* Във въображението на читателя всяко литературно произведение си има свои „одежди”. Ако е натруфено с шикозни чуждоземски финтифлюшки, натежало от златни бижута, обуто и оглавено само с маркови бомбета и обувки – то се възприема почти винаги резервирано, с едно на ум.
* Драматургията е в основата на всеки литературен сюжет. Но докато в пиесата и филмовия сценарий тя е „открита”, видима, показна – в останалите белетристични жанрове е „скрита”, забулена с мантията на авторовия разказ, в ехото от гръмогласните конфликти, в сянката на пряката реч на героите. Ако няма драматургия– няма и свястно, стойностно лите- ратурно произведение.
* Доскоро писателите се надпреварваха да създават образец на социа-листически морал и поведение чрез образа на литературния герой. Сега се наблюдава обратния процес – надпревара да се издига в култ отрица-телния, негативния, силовия герой под благородния мотив „отражение на реалната действителност”. Загадка за бъдещия литературен кри-тик! Да си блъска главата с риторичния въпрос: „Кой от двамата герои на своето време е бил по-значим, актуален и обществено-полезен?!”
* Интелигенцията и властта могат да бъдат временни политически съюзни-ци, бизнес-партньори, строителни или банкови съдружници, но никога брачно обвързани с пръстен и клетва за вярност.
* Библейският конфликт „човек – общество” – като една от вечните литера-турно-творчески теми, не е само стимул за по-нормално земно съществува-не, а и борба за усъвършенствуване. Парадоксалното в случая е, че както безумно се развива военната техника, в тази иначе благородна борба, Човекът и Обществото могат така да се усъвършенстват, че взаимно да се заличат от лицето на земята!
* Литературно-творческият процес на писателя е истинско вълшебство!… После вълшебството се продължава от читателя! За да осмисли напълно прочетеното, той „одухотворява” героите, ситуациите, описанията – изобщо развитието на целия сюжет.
* Бурените в литературната ни нива са най-устойчиви на природните стихии и капризите на Времето.
* Не на всеки творец е отредено „свише” да проникне със сетивата си в сейфа на тайните на човешката душа. А ония, които нямат вълшебния шифър, могат само да гадаят, по презумпция, какво има заключено в сейфа.
* Вдъхновението на твореца не идва като гръм от ясно небе. То се предшес-тва от духовното му пробуждане за размисъл.
* Творецът на художествени стойности е първообразът на идеалния медиа-тор. Защото с „телепортирането” си живее в миналото, с „възкресението” си – в настоящето, а с „пре- раждането” си – в бъдещето.
* Литературните творци са като амбициозните туристи, тръгнали да покоря-ват планински връх. Малцина стигат до върха, изкушени от красотата, зеленината и спокойствието на поляните в подножието на върха!
* КЛАСИЦИТЕ - консервираните рицари на художественото слово за вечни времена!
* Голямото изкуство търси и намира не материята, а Духа на човека.
* Ако Творецът не управлява вдъхновението си – изпуща му поводите и става негова жертва.
* В „творческото начало” на Човека Творецът е заложил не само развитието на човешкото общество, но както изглежда, и неговата възможна гибел, ако той изпусне контрола над неограничените си творчески възможности.
* Много литературни таланти загиват не в свежото утро на своя прощъпал-ник, не и в житейската мъдрост на залеза, а в апогея на славата си.
* Творческите личности от „Първия ред” обикновено обслужват Настоящето и Властта. А от Втория ред –Бъдещето и Изкуството.
* Творецът на духовни и материални блага „съществува” на земята, колкото години Съдбата му е отредила. А „живее” в паметта на обществото с дълго-летието на своите активи и авоари, които сам си е сътворил приживе.
* Злободневните литературни величия си имат гласовит кръжец от папагали, без които не биха достигнали върха на своята известност.
* Ако книгата няма творческа биография – корен в обществена библио-тека не може да пусне.
* Бурените в литературната ни нива са най-устойчиви на природните стихии и капризите на времето.
* Свободният творец се ръководи единствено от разума си. Всички останали – от Интереса и Конюнктурата.
* В съвременната белетристика като че ли се оформя лансираната тенден-ция младите творци да боготворят само художествените изяви на езика - на динамичната, мозаечна композиция, на ретроспективните размишления, на усложнения метафоричен разказ, на словесните каламбури и други самоцелни похвати за сметка на фактологията, която е основата на сюжета. И на белетристичната световна и наша класика, преживяла вековете с най-съществените си характеристики: присъствие на Времето, житейско събитие, логика в постъпките на героите и авторовия текст, драматургия на разказа, композиционна цялост на съставните части на фабулата и пр.
* За съжаление и младите литературни критици напират да се изявяват и утвърждават само с печеливши карти като предъвкват и коментират безс-порни качества и слабости на литературната класика - наша и задгранична. А божественото призвание на литературния критик, според мен, е да открие, да извади на светло, поне един млад, неизвестен автор, дори с риска да сгреши в оценката си.
* Метафорите в художественото произведение, като съществен компонент на езиковото майсторство на автора, са връзката между асоциативното мислене на читателя и реалната действителност. Когато с тях се прекалява, те изтъняват, тази „пъпна връв” се къса и чита- телят просто захвърля книгата.
* Ако мисълта на Твореца не изпреварва Времето поне с 50 години - творе-нията му участват в другата надпревара с Времето - забравата.
* Литературният профан, за да прикрие културното си невежество, най-шумно се възхищава от ония чужди писания, които най-трудно се разбират дори от литературните критици.
* Сюжетът е скелетът на всяко белетристично произведение, концентратът на основната идея. Всеки плагиат може да си открадне някоя мисъл, ситуация, образ, но не и скелета - няма как да го побере в главата си.
* И за спомагателната дейност на Музите на поетите, спортистите и певците е нужно вече специализирано законодателство. Защото те могат, с вълшебните си крила, да издигнат човека до 7-то небе, но могат и да го бутнат от там в бездната, без да им мигне окото.
* Амбициозният бездарник е жив терминатор- може да разбие стената на всяка литературна Цитадела.
* Образът на твореца много често се разминава с характера му. В това ще да е причината някои автори да се разминават и с историята.
* Творческото дълголетие на писателя не се измерва с преживените години, а с дълголетието на неговите творения.
* Прекалената самокритичност на твореца е толкова пагубна за новата му творба, колкото и нехайната му безкритичност. И едната и другата могат да загробят бъдещ шедьовър.
* За да разгадаеш скритото послание на новата модернистична творба на световно известен художник, нужни ти са не само нови очи, нов поглед, нова точка на зрение, но и съвсем нова глава!
* Във всяка област на изкуството пътят към съвършенството преминава през три КПП-та. Първото, когато творецът надмине своите възможности. Второто, когато подобри рекордите, постиженията, на своите колеги в същата област. И Третото, когато изпълни всички допълнителни, божествени условия за влизане в Световната творческа съкровищница.
* В килера на българската художествена и документална литература все още няма ток и вода, няма и подредени рафтове – има Духове, които чакат своето възкресение.
* Непримиримите в професионалната си свада творци, за съжаление, оставят омразата си като завещание не само на своите наследници, но и на своите произведения, които продължават задгробната им свада.
* И чуждестранните учени-историци недоумяват що за литературно-творчески ген е нашият! Защо при толкова светли страници в българската история, най-дълбоки следи са оставили националните катастрофи, преда-телствата, братоубийствените разпри!
* Ако проследим биографията на литературните и живописните шедьоври, ще видим, че те нямат нито детска, нито юношеска възраст, а са се родили като шедьоври.
* Писателите и поетите, по формата и съдържанието на своята творческа дейност ми приличат на разнокалибрените ел.двигатели. Най-малките цял живот въртят битовите си вентилаторчета; средните по мощност движат масовия транспорт, леката промишленост, панаирджийските люлки и прочие дейности на средната класа; а най-мощните обслужват тежката промишленост на властта, тежкотоварните автоколони на политическите партии, космическите програми... или трансмисията на своето Безсмъртие!
* Хайде, да не фетишизираме и фанатизираме чак толкова идолопоклонни-чески световната и нашата литературна класика! Защото няма как да върнем времето на тези забележителни творби, за да ги разберем напълно; защото колкото и да се лъжем, не можем да ги почувстваме като някогашните им съвременници. Нашите адмирации са към… ненаписаните още книги!
* В нашата съвременна литературна нива толкова плевели пуснаха дълбоки корени, че недоумявам как и колко поколения ще трябва да чистят нивата от това… троскотно тре- савище!
* Политическите пристрастия на литературните критици (доколкото ги има!), започват да сътворяват чудеса! От аматьорите правят класици, от класиците – аматьори; редактират с лека ръка учебници, енциклопедии, тълковни речници, че даже и на Родословни дървета посягат!
* Автошаржът е изкуство да надживееш себе си и чрез своите, дори измис-лени слабости, да подскажеш на околните, че и те не са безгрешни.
* Нещастният български език! До къде го докара слободията на словото и говоренето в медиите! Не само до девалвацията на вековната си чест и слава, но и до дерайлирането на основната си образователна мисия с мах-ленските си монолози и диалози, с порнографските си натурализми и епитети, с ужасната си „нова” граматика и „нов”, компютърен правопис!
* Ако с някакви обществени заслуги или творчески постижения не си се вписал в Ценоразписа на живота, каквато и цена да си определяш - тя ще бъде фиктивна и нищожна.
* Свободата на словото на говорещите пред микрофон и камера започна да предхожда Свободата на мисленето им!
За контактни: д.т. 052/73 04 88 Панчо Недев
Е- поща: panbal@abv;bg
* Книгата не е само лично творческо дело, а и „консервирана” обществена памет.
* Божият дар се дава на Твореца от Всевишния за цял живот, да се ползва като еликсир, капка по капка. Но нетърпеливите, жадните за почит и слава, обикновено го изпиват наведнъж и божественият капкомер пресъхва!
* Големият литературен успех не е само въпрос на „божи дар”, „късмет”, „връзки”, а и на височината на антената. Антената на сетивата му!
* „Класиката е винаги великодушна” (Ив. Динков)… към посредствеността, без която не би станала класика.
* Посредственият творец винаги се оплаква от неразбиране може би защото самият той не разбира отсъствието на средствата за художественото въздействие в своите творби.
* Т. н. „социалистически реализъм” осакати и прати в литературната морга много добри книги само заради един единствен свой канон: зорко следеше литературният герой да бъде не само художествено защитен образ, но и образец за подражание на комунистически морал и идеологическа зрялост; на мисъл и поведение в духа на обезличаващия го колективизъм.
* Мисловният заряд – като кауза, тема, откритие, проблем, книга или друг вид художествена творба – върху, който творецът е работил цял живот, може да гръмне и след смъртта му.
* Отношението на властта към критично мислещата интелигенция винаги е било задушевно. Като „мечешка прегръдка”!
* Социалният корен на художественото произведение, във всички времена, определя неговата стойност. Колкото е по-дълбок, толкова и самата творба е по-безценна.
* Във времето на т.н. „социалистически реализъм” читателят като че ли по-лесно разбираше и прие¬маше литературния герой по властващата схема – „добър – лош”, „патриот – народен враг”. В днеш¬ния „демократичен реали-зъм” литературният герой започна да жон- глира по ръба на демаркацион-ната линия между доброто и злото, красивото и грозното, истината и лъжа-та, та стана още по-труден за разбиране и осмисляне.
* Битува твърде спорното мнение, че големите поети и писатели се раждали в големите национални катастрофи и трагедии. Какви ли още по-големи катастрофи и трагедии ни очакват, за да се родят новите класици!?
* Конюнктурните, правителствени поети и писатели, са всъщност половин творци в очите на творческата им гилдия. Защото, ако едната половина им се дава като дар от Бога, другата им половина е принадена стойност от властта.
* Какво недоразумение беше този „колективен образ” като един от най-важните посту- лати на „социалистически реализъм”! Той отнемаше на човека най-характерните му физически и духовни белези и го приравнява-ше с някаква фикс-идея за героизъм, човеколюбие, патриотизъм, трудолю-бие...
* И литературните класици стареят с Времето. Но инерцията на славата им е толкова мощна, че не позволява да се видят симптомите на стареенето.
* Популярността на Класика често се дължи не толкова на неговия гениален талант, а на липсата на таланти в литературното му Време и обкръжение.
* Творецът не може да сътвори шедьоври, дори посредствени произведе-ния, ако цял живот живее в периферията на националната житейска действителност.
* Литературни графомани винаги е имало. Бедата днес е, че те вече превзе-мат и виртуалното пространство с „мечешката услуга” на Гугъл и Фейсбук. Където всеки профан си има екран!
* Винаги съм се отнасял скептично към описанията за предсмъртните мигове на литературните герои. По простата причина, че никой автор не е преживял тези последни мигове,
за да ги опише достоверно!
* В критичното отношение на мислещия читател към литературния образ се крие неосъзнато вълшебство! Приемайки го общо взето правдиво и реално той несъзнателно го „доиз- гражда” по свой образ и подобие, като с това му прибавя още по-голяма тежест.
* Талантът на писателя, в цялостния му завършен вид, заложен в литератур-ното му произведение, може да се види, почувства и осмисли, само от талантливия читател.
* Художествената мистика в прозата, театъра и киното е колкото забавна, интересна, познавателна, толкова е и, според мен, самоцелна, безсмисле-на, шокираща, вредна дори. Защото мултиплицира с повече внимание и образност злото, омразата, завистта, властолюбието и… всичко античовешко в човека.
* Социалистическият реализъм извисяваше положителните литературни герои над допустимата земна гравитация. Затова може би те един по един отлитат в Космоса, без да се завръщат, и сами се зачеркват от литературна-та ни статистика!
* Мисля, че няма по-сериозна творческа беда за белетриста, който упорито се заблуждава в търсене на интересния, динамичния, шикозния сюжет за своите писания. Точно в това „търсене” той сигурно се разминава поне с няколко житейски сюжета, от които може да стане разказ, новела, повест, роман. И може по-бързо да стигне до литературния успех!
* Литературните критици често лансират идеята, че изкуството било „духовен аристократизъм”. В такъв случай би трябвало да наричат творците му литературни маркизи, литературни принцове, литературни графове, нали?!
* Има „неразбираеми” писатели по чисто субективни причини… Защото в литературния стил и свят на който и да е значим писател не можеш да „влезеш” духовно бос и беден!
* Ако не можеш да изразиш интересна, философска мисъл с точни и прости думи на майчиния си език – не се мъчи да я превеждаш на чужд език – все някой друг мислител ще я „хване” и материализира на белия лист.
* Съвършенството, като форма и съдържание на творчеството, е недости-жимо. Както е недостижим бягащият хоризонт пред очите на морския пътешественик!
* Безсилният некадърник в изкуството и политиката винаги се стреми да компенсира липсата на популярност с някоя мръсотия.
* Ако историческата тема не кореспондира с духовните и физически сеиз-мографи на съвременната реалност; ако самоцелно възкресява патриархал-ни общества и човешки взаимоотношения – тя може да зазида автора си в красива книжна гробница и… толкова.
* Т. н. „обществено мнение”, което се ползва като мерило за духовни ценности, понякога е доста непоследователно, капризно и алогично. Особено когато величае атрактивния, шикозния глупак за сметка на скромния учен и творец, който никак не владее показната шутовщина.
* Романтичното въображение бяга от самоуверените, консервативни глави!
*Най-много добродетели си приписват политиците в своите мемоарни книги. Макар открито да не се наричат „герои на своето време”, всичко е в подкрепа на тази теза.
* Нещастията на неуспелия творец не винаги идват „отвън”. Най-коварна в случая е вътрешната му предателска суета!
* Злобата в литературното поприще, е функция на неукротимата Завист и следствие на творческото Безсилие.
* Безплодната страст на бездарния творец да сътвори нещо интересно и значимо, се превръща в активна, фанатична злоба към по-талантливите му събратя. Тя всъщност разпилява и абсорбира последните му капки твор-ческа енергия!
* Властта никак не обича мислещите хора, особено творците. По простата причина, че те винаги се стараят да я анализират, осмислят и коригират.
* Творецът винаги се стреми да надмине себе си, да надживее времето си, да догони сянката си, да излезе от рамката на духовния си образ – точно тази невъзможност го прави по-различен от другите човеци.
* Според моята класация в Литературното море има три вида плувци: а) Маратонци, които се държат стабилно над водолинията с високо вдигнати глави б) Масови участници в престижния спорт (в духа на Олимпийския принцип – да се участва!), плуващи по ръба на водолинията и в) Потенциал-ни удавници, които рано или късно ще потънат , без да разберат великата мъдрост, че „морето не е до колене”.
* Грандоманията, догматизмът и властната културтрегерска политика нанесоха много по-големи щети на произведенията на социалистическия реализъм, отколкото самите произведения – на историческия ход на събитията.
* Великите хора – аристократите на Живота и аристократите на Изкуството – са доста различни и противоположни личности. Докато първите се стремят целенасочено към властта, славата и богатството в този свят, вторите са творците на своето Безсмъртие в небитието на Оня свят.
* Комунистическият идеал, когото съвременните псевдодемократи продължават да хулят и анатемосват, като най-голямото зло на ХХ век, не си ли остана на онова теоретическо ниво и в оня неясен образ, който някога като „… призрак бродеше из Европа”? Или още по-точно: като добре ушит костюм в гардероба на историята; като пищен дизайнерски експонат, показван само няколко пъти на световния моден подиум?!
* Във въображението на читателя всяко литературно произведение си има свои „одежди”. Ако е натруфено с шикозни чуждоземски финтифлюшки, натежало от златни бижута, обуто и оглавено само с маркови бомбета и обувки – то се възприема почти винаги резервирано, с едно на ум.
* Драматургията е в основата на всеки литературен сюжет. Но докато в пиесата и филмовия сценарий тя е „открита”, видима, показна – в останалите белетристични жанрове е „скрита”, забулена с мантията на авторовия разказ, в ехото от гръмогласните конфликти, в сянката на пряката реч на героите. Ако няма драматургия– няма и свястно, стойностно лите- ратурно произведение.
* Доскоро писателите се надпреварваха да създават образец на социа-листически морал и поведение чрез образа на литературния герой. Сега се наблюдава обратния процес – надпревара да се издига в култ отрица-телния, негативния, силовия герой под благородния мотив „отражение на реалната действителност”. Загадка за бъдещия литературен кри-тик! Да си блъска главата с риторичния въпрос: „Кой от двамата герои на своето време е бил по-значим, актуален и обществено-полезен?!”
* Интелигенцията и властта могат да бъдат временни политически съюзни-ци, бизнес-партньори, строителни или банкови съдружници, но никога брачно обвързани с пръстен и клетва за вярност.
* Библейският конфликт „човек – общество” – като една от вечните литера-турно-творчески теми, не е само стимул за по-нормално земно съществува-не, а и борба за усъвършенствуване. Парадоксалното в случая е, че както безумно се развива военната техника, в тази иначе благородна борба, Човекът и Обществото могат така да се усъвършенстват, че взаимно да се заличат от лицето на земята!
* Литературно-творческият процес на писателя е истинско вълшебство!… После вълшебството се продължава от читателя! За да осмисли напълно прочетеното, той „одухотворява” героите, ситуациите, описанията – изобщо развитието на целия сюжет.
* Бурените в литературната ни нива са най-устойчиви на природните стихии и капризите на Времето.
* Не на всеки творец е отредено „свише” да проникне със сетивата си в сейфа на тайните на човешката душа. А ония, които нямат вълшебния шифър, могат само да гадаят, по презумпция, какво има заключено в сейфа.
* Вдъхновението на твореца не идва като гръм от ясно небе. То се предшес-тва от духовното му пробуждане за размисъл.
* Творецът на художествени стойности е първообразът на идеалния медиа-тор. Защото с „телепортирането” си живее в миналото, с „възкресението” си – в настоящето, а с „пре- раждането” си – в бъдещето.
* Литературните творци са като амбициозните туристи, тръгнали да покоря-ват планински връх. Малцина стигат до върха, изкушени от красотата, зеленината и спокойствието на поляните в подножието на върха!
* КЛАСИЦИТЕ - консервираните рицари на художественото слово за вечни времена!
* Голямото изкуство търси и намира не материята, а Духа на човека.
* Ако Творецът не управлява вдъхновението си – изпуща му поводите и става негова жертва.
* В „творческото начало” на Човека Творецът е заложил не само развитието на човешкото общество, но както изглежда, и неговата възможна гибел, ако той изпусне контрола над неограничените си творчески възможности.
* Много литературни таланти загиват не в свежото утро на своя прощъпал-ник, не и в житейската мъдрост на залеза, а в апогея на славата си.
* Творческите личности от „Първия ред” обикновено обслужват Настоящето и Властта. А от Втория ред –Бъдещето и Изкуството.
* Творецът на духовни и материални блага „съществува” на земята, колкото години Съдбата му е отредила. А „живее” в паметта на обществото с дълго-летието на своите активи и авоари, които сам си е сътворил приживе.
* Злободневните литературни величия си имат гласовит кръжец от папагали, без които не биха достигнали върха на своята известност.
* Ако книгата няма творческа биография – корен в обществена библио-тека не може да пусне.
* Бурените в литературната ни нива са най-устойчиви на природните стихии и капризите на времето.
* Свободният творец се ръководи единствено от разума си. Всички останали – от Интереса и Конюнктурата.
* В съвременната белетристика като че ли се оформя лансираната тенден-ция младите творци да боготворят само художествените изяви на езика - на динамичната, мозаечна композиция, на ретроспективните размишления, на усложнения метафоричен разказ, на словесните каламбури и други самоцелни похвати за сметка на фактологията, която е основата на сюжета. И на белетристичната световна и наша класика, преживяла вековете с най-съществените си характеристики: присъствие на Времето, житейско събитие, логика в постъпките на героите и авторовия текст, драматургия на разказа, композиционна цялост на съставните части на фабулата и пр.
* За съжаление и младите литературни критици напират да се изявяват и утвърждават само с печеливши карти като предъвкват и коментират безс-порни качества и слабости на литературната класика - наша и задгранична. А божественото призвание на литературния критик, според мен, е да открие, да извади на светло, поне един млад, неизвестен автор, дори с риска да сгреши в оценката си.
* Метафорите в художественото произведение, като съществен компонент на езиковото майсторство на автора, са връзката между асоциативното мислене на читателя и реалната действителност. Когато с тях се прекалява, те изтъняват, тази „пъпна връв” се къса и чита- телят просто захвърля книгата.
* Ако мисълта на Твореца не изпреварва Времето поне с 50 години - творе-нията му участват в другата надпревара с Времето - забравата.
* Литературният профан, за да прикрие културното си невежество, най-шумно се възхищава от ония чужди писания, които най-трудно се разбират дори от литературните критици.
* Сюжетът е скелетът на всяко белетристично произведение, концентратът на основната идея. Всеки плагиат може да си открадне някоя мисъл, ситуация, образ, но не и скелета - няма как да го побере в главата си.
* И за спомагателната дейност на Музите на поетите, спортистите и певците е нужно вече специализирано законодателство. Защото те могат, с вълшебните си крила, да издигнат човека до 7-то небе, но могат и да го бутнат от там в бездната, без да им мигне окото.
* Амбициозният бездарник е жив терминатор- може да разбие стената на всяка литературна Цитадела.
* Образът на твореца много често се разминава с характера му. В това ще да е причината някои автори да се разминават и с историята.
* Творческото дълголетие на писателя не се измерва с преживените години, а с дълголетието на неговите творения.
* Прекалената самокритичност на твореца е толкова пагубна за новата му творба, колкото и нехайната му безкритичност. И едната и другата могат да загробят бъдещ шедьовър.
* За да разгадаеш скритото послание на новата модернистична творба на световно известен художник, нужни ти са не само нови очи, нов поглед, нова точка на зрение, но и съвсем нова глава!
* Във всяка област на изкуството пътят към съвършенството преминава през три КПП-та. Първото, когато творецът надмине своите възможности. Второто, когато подобри рекордите, постиженията, на своите колеги в същата област. И Третото, когато изпълни всички допълнителни, божествени условия за влизане в Световната творческа съкровищница.
* В килера на българската художествена и документална литература все още няма ток и вода, няма и подредени рафтове – има Духове, които чакат своето възкресение.
* Непримиримите в професионалната си свада творци, за съжаление, оставят омразата си като завещание не само на своите наследници, но и на своите произведения, които продължават задгробната им свада.
* И чуждестранните учени-историци недоумяват що за литературно-творчески ген е нашият! Защо при толкова светли страници в българската история, най-дълбоки следи са оставили националните катастрофи, преда-телствата, братоубийствените разпри!
* Ако проследим биографията на литературните и живописните шедьоври, ще видим, че те нямат нито детска, нито юношеска възраст, а са се родили като шедьоври.
* Писателите и поетите, по формата и съдържанието на своята творческа дейност ми приличат на разнокалибрените ел.двигатели. Най-малките цял живот въртят битовите си вентилаторчета; средните по мощност движат масовия транспорт, леката промишленост, панаирджийските люлки и прочие дейности на средната класа; а най-мощните обслужват тежката промишленост на властта, тежкотоварните автоколони на политическите партии, космическите програми... или трансмисията на своето Безсмъртие!
* Хайде, да не фетишизираме и фанатизираме чак толкова идолопоклонни-чески световната и нашата литературна класика! Защото няма как да върнем времето на тези забележителни творби, за да ги разберем напълно; защото колкото и да се лъжем, не можем да ги почувстваме като някогашните им съвременници. Нашите адмирации са към… ненаписаните още книги!
* В нашата съвременна литературна нива толкова плевели пуснаха дълбоки корени, че недоумявам как и колко поколения ще трябва да чистят нивата от това… троскотно тре- савище!
* Политическите пристрастия на литературните критици (доколкото ги има!), започват да сътворяват чудеса! От аматьорите правят класици, от класиците – аматьори; редактират с лека ръка учебници, енциклопедии, тълковни речници, че даже и на Родословни дървета посягат!
* Автошаржът е изкуство да надживееш себе си и чрез своите, дори измис-лени слабости, да подскажеш на околните, че и те не са безгрешни.
* Нещастният български език! До къде го докара слободията на словото и говоренето в медиите! Не само до девалвацията на вековната си чест и слава, но и до дерайлирането на основната си образователна мисия с мах-ленските си монолози и диалози, с порнографските си натурализми и епитети, с ужасната си „нова” граматика и „нов”, компютърен правопис!
* Ако с някакви обществени заслуги или творчески постижения не си се вписал в Ценоразписа на живота, каквато и цена да си определяш - тя ще бъде фиктивна и нищожна.
* Свободата на словото на говорещите пред микрофон и камера започна да предхожда Свободата на мисленето им!
За контактни: д.т. 052/73 04 88 Панчо Недев
Е- поща: panbal@abv;bg
