КАМЪКЪТ
(притча)
На площада в едно планинско село имало голяма скална отломка. Необичайна, загадъчна била не само формата, но и появата й, която от средата на миналия век се превърнала в емблема, в символ на селото. В предание, известно на целия географски регион. Този гранитен феномен, доста продълговат, имал удивителната прилика на гордо изправена човешка фигура с поглед към небето. Точно в този поглед била и легендарната му, религиозна мистика, проповядвана от старците като „божествен камък”, „страж на селото”, „власт за ред и сигурност”…
Кога и как се е появила тази огромна каменна фигура - дори и краеведът П. Петров не може да ви каже. Само един столетник с фъфлене продължава да говори, че камъкът се появил на мегдана в бурната, гръмотевична, деветосептемврийска нощ на 1944 година, но никой не му вярва, тъй като го считат за „изкуфял” и „доста тра-ла-ла” индивид. И аз не вярвам, но не мога да отмина с мълчание онова, което се говори за Камъка, тъй като съм от съседното село.
Много пъти съм се питал, защо този камък се олицетворява с властта, с реда и дисциплината в селото? И още по-точно, с образа и делото на един бивш партиен секретар с червена вратовръзка и настоящ, демократично избиран кмет със синя шапка? Пълно- мощникът на предишната Системата, до своето пенсиониране в края на 80-те години на миналия век, всъщност е упражнявал най-първите ръководни длъжности в селото, с „железен дух и желязна ръка”, както се говори за него. Неговият син поема байрака на демократичните промени и на всички досегашни избори бива избиран с незначително мнозинство от няколко цигански гласа.
И чак когато младото поколение започнало да проумява твърде високата цена на реда и дисциплината в селото, станала известна причината за дълголетието на властта и каменната фигура сред площада. Отговорът на въпроса : „Защо бившите и сегашни управници на селото се превръщали в каменни фигури, непоклатими и недосегаеми от бури и земетресения?” – дошъл съвсем неочаквано и случайно…
Появил се един ден някакъв градски бизнесмен, който спечелил търга за реконструкция и модернизация на площада с европейски пари. Дълго се застоял пред камъка, оглеждал го намръщен, накрая решил да го гръмне. Пречел на идейния му проект. Но на оперативката в общината, престарелият многомандатен кмет изпискал като ужилен от пчела-майка: „ Не! В никакъв случай! Това е символът, талисманът, пазителят на селото! Бунт ще стане!” Затова се решило, компромисно, камъкът да бъде преместен в периферията на площада, в градинката.
В обявения час пространството около каменната фигура се изпълнило с любопитен народ. Старите хора анатемосвали бизнесмена, вещаели божие наказание, младите им се подигравали и се радвали на разширението на площада, местни и регионални журналисти си избирали позиция. Кранът бил също на позиция, работниците му шетали около каменната грамада, чудели се как да я завържат, най-после се решило, първо да я катурнат, а после да я обвържат за преместване.
И се случило най- неочакваното, най-любопитното и емблематичното, което още се коментира в околните села. Когато катурнали фигурата „на хълбок”, под камъка оживяло част от низшето селско, животинско царство: една змия-пепелянка, десетина голи охлюва, две охранени къртици, едно котило мишлета…
Тогава един от старейшините, едва-едва докретал с бастуна си до площада, гледал, гледал, клатил мълчаливо глава, накрая промърморил:
- Аха… И из това си мислех… Ето какво, значи, крепяло камъка… и властта в селото толкоз години!