Незнайно кога и как, с ракетоплан или с НЛО, в канцеларията на Всевишния се получило прошение от едно малко земно царство. Жалвали се народът  от самозабравилия  се Цар, който започнал да върши големи злини  на царството! „Молим те, Отче наш, докато сме още живи, отнемете  властта на това зло,  защото ние с толкова избори, не можахме да се преборим!” – така завършвало прошението.

            Ядосал се Белобрадият повелител на небето и земята, призовал спешно един от своите старши Ангели, и недочакал поклона му, започнал да се разпорежда:

            - От онова проблемно Малко царство пак се получи прошение, този път не партийно, а колективно, от целия му народ. Назначавам те за председател на Анкетна комисия. Вземаш десетина експерти, обучени за работа с най-новата ни техника, слизаш долу, прави каквото трябва, но след три месеца искам да ми се явиш на доклад с факти и документи за прегрешенията на този Цар. С ясно и мотивирано предложение за пред Божия съвет – как да го накажем!

            - Тъй вярно, разбрано, Шефе! – отговорил Старшият ангел, заел  се веднага с подготовката и само след три часа, божествената  Анкетна комисия се телепортирала в геометричния център на зелените, просторни Манастирски ливади, близо до столицата  на Малкото царство.

            Но в същата нощ, след като Всевишният се прибрал в покоите си и  размишлявал за други важни дела, в главата му блеснала като светкавица опозиционната мисъл: „А дали тоя Старши ангел  ще свърши отговорната работа, както трябва? Нямам вече доверие на моите ангели, започнаха да ме послъгват, да се съюзяват, да се корумпират…”  И на часа решил да вземе  съответните мерки за контрола и сигурността на  изпратената мисия. За подобни отговорни дела и решения имал си Господ едно живо Талисманче, едно малко Дяволче, което от известно време старателно криел  дори от Божия съвет. Повикал го по секретната радио-релейна чистота и то веднага се появило с обичайните си весели, детски подскоци и  щастливата си усмивка.

            - Не ми се хили, а сядай и слушай! – казал  строго Отецът. – Пак да ти  кажа: знаеш, че ние с тебе не се обичаме, но сме принудени понякога да си сътрудничим, както го правят земните хора в бизнеса  и в политиката си.

            После му обяснил ситуацията и конкретната задача,  като му предложил, поради  важността на проблема, огромен хонорар –  две торби със злато и диаманти. При тая  невиждана гледка, Талисманчето  ококорило  очи, завъртяло  опашка  в пълен кръг и възкликнало:

            - У-у х-а-аа! Господи! Че с тоя основен капитал аз мога да си съставя лично Световно правителство на планетата  Земя! Министерската миза вече е паднала до…

            - Моля без шегички, не съм в настроение! – срязал възторга му Господ. – Повтори, разбра ли поръчението ми?

            - Разбира се! От пръв поглед и половин дума…Да се присъединя незабавно към изпратената Анкетна комисия, въплътен  в образа на малка, прелетна птичка с ей тоя божествен чип, който ми даде,  да следя всяко действие, всяка среща, на Старши ангела и неговите помощници, да записвам всичко и после…

       - Добре, достатъчно!...Тръгвай към залата за телепортиране!

            Минали три… четири… пет  месеца.

            А  Анкетната комисия още не се завръщала. Вместо очаквания доклад  Божествената канцелария била затрупана  с нови прошения от бедния и измъчен народ на Малкото царство. И с няколко молби на Старшия ангел за удължаване срока на проверката. И Той, няма как, уважил молбите му, докато накрая му писнало и  повикал спешно  Дяволчето от Земята, за да разбере от него какво става, докъде и стигнала работата на  ревизорите. Дяволчето се явило пред божествения трон, както винаги с подскоци и обичайната си усмивка, изглеждало  доста загадъчно и доволно.

            - Хайде, докладвай! – заповядал Всевишният. – Какво правят моите ангели-ревизори, какво става с тях?

            - Твоите ангели, Господи, в онова малко, зелено и китно царство  станаха… х о р а!

            - Как, какво… в какъв смисъл?!

            - В пълния смисъл на думата. Земни, грешни хора… Пишат по цели часове доклади и показания, обикалят курортите, гуляят по цели нощи с певачки и ТОП-модели по ресторанти и барове; някои вече станаха бизнес-съдружници, съветници, адвокати на  министри и депутати…

            - Стига! Млъкни! Какво ми говориш ти, бе?... Ако ме лъжеш, ще те запратя в пъкъла!

            - Моля ти се, Господи? – изплашило  се Дяволчето. – Ето чипа  със записите… Ако не ми вярваш…

            Всевишният прегледал набързо само  началото от записите, захвърлил чипа и тъжно заклатил  беловласата си глава:

            - Позор!... Но как може?! Накъде върви тая Вселена? -- А моят Старши ангел… Председателя на Анкетната комисия… и той ли?!

            - Съжалявам, Боже, но и той… И той  се подаде на изкушението, след  като  оня… хитрец и мошеник, Царя на Малкото  царство,  го назначи за свой първи заместник Цар.

            - Значи право са писали в прошението  си  бедните измъчени хорица: че той имал претенции да превърне своя царски трон и в божествен!?... Ще го изпаря! Ще го гръмна с небесна светкавица!...

            - А-а, не! Моля ви се, така вече не става, Господи!  Ще компрометирате  и  своята небесна  демокрация!.. Дайте го на мене, оня хитър мошеник, дето иска на божествения ви трон да сяда! Ще ми седне той на… на  Божия трон на Куково лято! И тия твои ревизори  от Анкетната комисия…  ще  се оправя  и  с тях, както аз  си зная!