ЗА МАЛКАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА
Малката кибритена клечка цяла седмица лежа на тротоара.
Някакъв важен господин, дебеланчо с бастун и лъскаво бомбе, я изхвърли. Защото била по-къса от другите клечки и с по-малка главичка.
Ужасна беше уличната й съдба. Подковани кубинки и ботуши я тъпчеха, дъжд я давеше, в кал и прах потъваше, колело на детска количка я пречупи. Голяма мъка преживя в тия седем дни. Страдаше мълчаливо, че не може цигара, газов котлон или свещ в църква да запали, че ей така, безполезна никому, ще си отиде от света. Страдаше от своята зла орисия да бъде тъпкана от човешки нозе, захвърлена и унижавана без капчица внимание от забързаното улично общество. Идеше й да вика, да крещи, да се самозапали. Но беше толкова самотна, забравена и немощна, че не можеше дори да се повдигне от тротоара…
В една ранна утрин, както си беше дълбоко заспала между две тротоарни плочки, ранобудна чистачка-жълтурка, доста грубо я събуди с метлата си и заедно с други боклуци, я захвърли в контейнера за смет. Там, на дъното, малката Кибритена клечка преживя още четири ужасни, непоносими дни в смрад и предсмъртно отчаяние. Беше нещастна не толкова заради мисълта за края на живота си, а за това, че не можа нищо полезно и добро да направи с фосфорната си главичка, с огънчето си…
И така, на дъното на контейнера, тази нейна малка главичка преживя героично огромния натиск на боклука и дочака голямата кола на чистачите, за да бъде извозена и отново захвърлена на градското сметище.
На сметището Малката кибритена клечка попадна на върха на купа и съдбата й се обърна наопъки. Както става и с живота на много хора: родени за добри, благородни дела, да се превръщат от обстоятелствата в мошеници и убийци!
Ето какво се случи, как малката и невинна Кибритена клечка, противно на волята си, в края на живота си, се превърна в подпалвач, в убийца на птици, животни и хора!
Тъй като тя беше на дъното на контейнера, след разтоварването се оказа най-отгоре, под парче стъкло. Денят беше не само топъл, но непоносимо горещ, та слънцето и лекия ветрец бързо я изсушиха. Изсъхна и малката й фосфорна главичка под стъклото от жарките слънчеви лъчи, събрани в една точка, отразени от някакво счупено парче огледало. И тя, без да осъзнава какво става с нея, се запали! В първите мигове запалването беше малко, хилаво, едва забележимо пламъче, но то бързо се пренесе на съседния омаслен парцал, парцалът пък подпали донапреновия дюшек, накрая пламна целия куп. А когато след половин час дойдоха първите огнеборци, огънят се беше прехвърлил през сухата трева в боровата горичка, после и по-нагоре в планината…
…Старите хора в най-близкото до сметището село и до днес разказват, че в големия горски пожар, причинен от малката Кибритена клечка, изгорели много птици, цяло овче стадо и двамата пастири, които не могли да се измъкнат от огнената стихия…