Панчо  Недев

 МУХИ И КОМАРИ В ХЛАДИЛНИКА
(притча от бъдещето)

В навечерието на 22-то хилядолетие била тържествено обезвредена последната междуконтинентална ракета с атомни заряди.
Най-после човечеството щастливо въздъхнало, успокоило се, погледнало молитвено нагоре и…застинало в неочакван ужас! Нова смъртоносна опасност надвиснала над главите на хората като бръмчащ черен облак. Мухите и комарите, тези гадни, ненужни, отвратителни божии създания, като се възползвали от дългия преход между вечната военна заплаха и вечния мир, започнали да се мултиплицират в геометрична прогресия. И дошло време, когато пренаселили не само Земята, но и небето. Тази хвърчаща и пълзяща твар започнала да засенчва слънцето, да хапе и жили безмилостно всичко живо, да разнася смъртоносни болести и епидемии, да замърсява соларните панели и лъскавите витрини… Препарати ли? Да, имало ефективни препарати за пръскане, но те залежавали заключени в складове и подземни шахти. Защото имало строга Директива на Световното правителство относно свободата на личността на всяко живо същество, в която мухите и комарите били защитени обекти редом с хората. Тази Директива била нещо като разцъфналата вековна мечта на еколозите от целия свят, та били готови да я защитават и с живота си.
И така, дългоочакваният мир, спокойствието и сигурността на човешкия род отново били застрашени…
Тогава чак и самият Творец на тия нищо и никакви летящи и пълзящи твари, негови създания, се стреснал от неподозираните им възможности да създават нови заплахи, нови бойни фронтове, хаос и бъркотия на цялата планета. Свикал спешно заседа-ние на своите земни пълномощници, отговорни за управлението на Царството на мухите и комарите и след краткото си божествено слово за ситуацията, безапелационно се разпоредил:
- Ваши царски величия! В духа на Новото ис-торическо време, понеже е вече недостойно да се нарушават открито животворните права и свободи на хора, мухи, комари и прочие живи, земни екземпляри, заповядвам по-хуманно справяне с опасността, а именно: всички детеродни мухи и комарки да се изловят, дезинфекцират и затворят в големите храни-телни камери на складове, ресторанти и туристически комплекси, както и в обикновените семейни хла-дилници на…
- Но как така… в хладилници и камери, Гос-поди!? – възкликнал импулсивно първият опонент. – Защо…
- Защото – отговорил веднага Господарят на света – в студа по-бавно и по-чисто се умира! Та дори и да се изтърве съществото от страх – сегментите бързо се вледеняват.
- Но защо в хладилници и хладилни камери, когато има толкова други възможности да се затво-рят!? – чуло се и второ възражение.
На което Всевишният, разсърден, нервно изкрещял:
- А ти какво искаш, бе? Газови камери ли? Че после да ни разнасят в цялата Вселена като фашисти и палачи? Казах: трябва да съблюдаваме и да се приспособяваме към новите демократични завоевания и ценности. За хора, мухи, комари, кокошки, прасета и прочие – достойно, хуманно наказание, каквото и да е то! Как не разбирате дълбокия, философски смисъл на акцията?! В хладилниците… обречените мухи и комари поне сити и пийнали ще възк-ръсват!…
- А-а-аа!!! – възкликнали колективно присъстващите, започнали да се кръстят с ококорени очи и да си шушукат песенно ритуалния рефрен: „Слава тебе, Господи!...Вечна слава, Създателю, на света и земното човечество!...Слава, тебе!... Амин!”
Но, следвайки историческата традиция Бо-жествените заповеди да се заобикалят, да се допълват и видоизменят, да се опровергават от текущите събития – и тая заповед на Всевишния не постигнала целта си. Напротив – резултатите били още по-тревожни, емблематични и глобални, както са отбелязали всички хронисти в първите десетиле-тия на 22 век. Може би защото на онова съвещание и всемогъщият Творец не се досетил, че мухите и комарите не били ония мухи и комари от зачатието на света, а ново, демократично поколение. Продукт на новото мислене, на новите технологии и комуникации. И естествено – на новите самозащити. Те били вече бронирани, недосегаеми от студ и огън, та можели да си живуркат и да се множат във всякакви екстремални условия. В този смисъл, и най-обикновените хладилници се превръщали не само спасение от Божията заповед, но и животворно бла-женство, за което дори не са мечтали…
Че какво повече е нужно на един комар или муха, щом може да си живурка в хладилника на трудовия човек, да си влиза и излиза, когато си иска; да дебелее и се множи, да хайлазува под чадъра на оная чудесно измислена, хуманитарна Директива на Све-товното правителство за опазване свободата, правата и живота на всички животински видове на планетата Земя?!