КЪДЕ Е ДЪРЖАВАТА!?

         Дяволите ме хващат, когато чуя някой гръмогласно да крещи и да пита: „Къде е държавата?” Защото крещят и питат тъкмо тези, които най-добре знаят къде е държавата и какво направиха с нея!

         Питат днес настойчиво от медиите „Къде е държавата!?” все още живите ветерани на демократичните промени, бившите управници и герои на „нежната революция”, които в своята безумна екзалтация от победата на демокрацията окастриха зелените клони на държавата, подкопаха вековните й каменни основи, отнеха й най-социалните функции и жезъла на властта, с който всяка държава поддържа  реда, законността и сигурността на своите поданици.

         Питат днес, нахално и лицемерно, „Къде е държавата?” в радио и телевизионни диспути и речи, бивши депутати от Великото Народно събрание, министри и партийни лидери, които  с безумните си „демократични” промени в името на „великите” лозунги „Напред към частната инициатива!” , „ Всичко за пазарната икономика!”, разсипаха, разградиха, ограбиха държавата до голо, обезкървиха  жалките остатъци  на държавността.

         За съжаление въпросът „Къде е държавата?” много често се чува и от старите журналистически кримки, от безспорните ТОП-журналисти, които самоотвержено и яростно обслужваха не градивната, а разрушителната еуфория на т.н. демокрацията; чува се сега и от нежните устни на  феминизираната журналистика, която много добре знае къде е държавата, какво стана с нея, кой я управлява и погубва, но си трае или усуква въпроса по килифарски!

         „Къде е държавата?” питат плачливо днес и  случайно ужилените кредитни милионери, незаконно забогателите икономически мошеници, бакалските далавераджии като вложители в банки с по-голяма лихва, търсят правна помощ и от Европейския съюз, за да им компенсираме загубите заради ненаситната им човешка алчност!

         Многобройната интелектуална общност от социолози, психолози, коментатори, анализатори и прочие, която достига вече числеността на Българската армия, също недоумяващо се  пита „Къде е държавата?” Държавата, която на мнозина от тях е дала  образование или възможност да учат в чужбина, държавата, която  пряко или косвено ги храни! Впрочем тази последна констатация се отнася до всички горепосочени категории българи, които  риторично ни питат, къде е държавата, а в същото време щедро се ползват от нея, осигурявайки си добър или дори охолен битов живот.

 

         Но моето раздразнение от риторичния въпрос не свършва до тук. За да бъда максимално справедлив,  обръщам поглед и към  останалата категория „питащи”.

         „Де  го туй държавата, бе бате? Децата голи и боси одат!...” - пита нервно млада ромка, майка на  осем деца. А все пак, макар и трудно, тези осем деца преживяват някак си с майчинските от държавата, нали?

         „Къде е, къде е държавата?... С триста лева къща вдига ли се?” - възмущава се стопанинът, чиято къща е рухнала от земетресението пред репортера, после сочи с поглед съседа: „А на него дадоха 2000 нали? Щото е с властта!” „Не защото е с властта, а защото е била застрахована, чичо!” - поправя го репортерът… Гробно мълчание!

         „Мамка му!... Няма живот, няма държава!... Без малко да ни издави туй,  Сухото дере!” - младата репортерка е  засякла разговор на  група  стопани от  наводненото село и съвсем уместно, професионално взема отношение: „Да, вашите къщи са били  наводнени, защото сте превърнали това Сухо дере в сметище! Ха, кажете, че не е вярно?” Никой нищо не казва. Селските хора не са толкова умни, колкото интелектуалния елит, че за всяка вина да търсят някакво оправдание…

         „Скапана държава!... Шибана държава!... Това държава ли е, бе, мамка му живот!...Заминавам за Канада!” - група млади хора празнуват в ресторант. След фаза „Три промила”, напъхват се в Дядовата ръкавичка и… катастрофа, ПТП на магистралата! За щастие, има тежко ранени, но няма трупове…. Защото след пет минути идва… ДЪРЖАВАТА! С полицейския вой, със сирената на бърза помощ, със синята лампа на прокурора… Значи, все пак имало  държава?

 

         Да, имало е, има и ще има държава, независимо от пагубния наш нихилизъм, черногледството и отчаянието на прехода. Ей това поддържа моя човешки оптимизъм. Може да е скапана, шибана, унизена, болна, разграбена, продадена, но  държавата я има, защото я има земята българска под нея. Земята на Аспарух, на цар Борис и Калоян, на Левски и Ботев, както се пее в песента. Защото в нашата история е имало и по-тежки времена, когато и дядо Вазов се е питал не „Де е  държавата?”, а „Де е България?”

         Накрая, обзет от „въпросително” настроение, иска ми се и аз да попитам: „А къде сте вие в тази наша държава, господа политици, социолози, партийни лидери и българи? Защо искате да я моделирате, променяте и европеизирате по свой образ и подобие? Ако това ви е заветната цел, държавата ни наистина може да  изчезне от картата на света и потомците ни в чужбина да се питат „Къде беше България?”

 

                                                                           Панчо  Недев   

 

 

 

нашенските цървули. Голямата промяна, големият преход се състоеше ТОЧНО В ТОВА: да прогоним държавата от икономиката и от личния си живот!

Но... Оказа се обаче, че в нашата страна има много некадърни простаци, неудачници и лумпени, които все си го изкарват на държавата. Не, те не са тъпи и мързеливи, бедни са, защото... такава била държавата!

Некадърните художници, артисти и драскачи пък вкупом твърдят, че държавата била абдикирала от културата! Това вече е пълна идиотия!