Една упорита и амбициозна Сврака решила на всяка цена да  направи от новоизлюпеното си Свраче, голям, известен певец. Първият самостоятелен летеж на Сврачето над родното му гнездо съвпаднал с обявения кастинг за попълване на  горския хор с нови певци.  И майката побързала да го запише в списъка на кандидатите. Но Сврачето, с обидните шеги и закачки на журито, още в първото прослушване отпаднало. С единодушното мнение – „тотален музикален инвалид”. Тогава Свраката, като член на Комисията за култура и духовно развитие към Горското правителство,  още повече се амбицирала. Разкрякала се пред журито, обвинявайки го в некомпетентност и дискриминация, заплашила всички с уволнение, прибрала се в гнездото и два дни мислила, как да продължи битката за музикалното бъдеще на  отрочето си.

         На третия ден, като я видял да стърчи такава угрижена на голия клон, Гарванът-любовник, се притекъл на помощ. Успокоил я с хвалебствия за музикалната дарба на Сврачето, с компетентното си мнение, че ония там, от журито, са некадърници и простаци и й обещал височайша подкрепа: прослушване от двама свои братовчеди – професори по музикална педагогика  в Горската консерватория!  След  няколко дни те наистина долетели, получили си веднага обещания хонорар, излапали набързо щедрата вечеря на домакинята, прослушали набързо  една кратка детска песничка от Сврачето, написали му  блестяща препоръка и още в призори отлетели обратно към горската столица.  

         И така с висшата протекция, като безспорен талант,  синчето на Свраката било  записано в теньорската група на   представителния Горски хор. Но събитията в хора се развили още по-драматично и неочаквано! По време на  първата репетиция с участието на Сврачето, диригентът счупил от нерви пръчката си в партитурата и се развикал: „Стоп! Млък!... Кой там грачи като с прерязано гърло!?... Кой ми е довел това музикално нищожество!... Махнете го от очите ми! Веднага!” Той ще да е бил голям, свободен и независим диригент, каквито рядко се срещат по света, защото не само гласа, но и думата му се чувала… С две думи – Сврачето било изгонено от  Горския хор, Госпожа Свраката побесняла от безсилие, любовникът гузно си замълчал, заровил човка в топлата перушина на опечалената си любима…

         Но притчата не свършва тук! Амбициозните майки  не се

предават, те възкръсват от пепелта и Ада, за да си постигнат целите  и капризите на всяка цена. Такава се оказала и Свраката…

         В първите дни на  следващата пролет, на шир и длъж в планината, се разнесла следната реклама: „Премиерата на  новия хор „Гарванова песен” с диригент  господин Сврачо Свраков, организирана и финансирана от Музикалната агенция на Госпожа Свракова, ще се състои на „Горска поляна”

№ 5. До сега са продадени над 30,000 билета, но все още има свободни места по върхарите на дърветата. Побързайте!”