Маймунят беше вече достатъчно популярен, на почит и уважение, в цялото горско царство. Прославен  с ума и разума си на безспорен лидер, със самочувствие на донор и  баща на земното човечество. Беше горд с  вродената си хитрост да се справя без трудности със завистта, щенията и компроматите на останалите горски лидери. Не криеше ползотворната  си слугинска стратегия към по-силните, благодарение на която оцеля в приватизацията на джунглата от лъвове, тигри, лисици и всяка- кви пълзящи и летящи  твари …

            И се издигна в очите на своя маймунски род и другите горски обитатели на по-високо равнище. Обсеби огромната корона на едно вековно дърво, в близост до  дълбок планински вир. Заживя там в своя въздушен палат, на шир и длъж, като единствен обитател, за когото продължаваха да се грижат стотици, а може би хиляди, маймуни, маймунки и маймунчета. В този свой приказен въздушен дворец, натежал от позлатен разкош и приказна красота, Маймунят провеждаше своите родови срещи, празнични пиршества, пресконференции по разни поводи; нравоучителни беседи; тук той раздаваше ежегодните си награди, отличия и ордени за вярна служба…

            Но както е известно, идва време, когато и щастливият, безцелният, охолният живот омръзва на всяко живо същество. И то започва да търси нещо ново, ексцентрично, та дори безсмислено и шантаво. Така Маймунят започна  съзнателно да се лиш- ава от всички екстри, да прогонва последователно многобройната си  прислуга и охрана, за да се отдаде, тялом и духом, на най-модерната горска мания – медитацията. Като първа стъпка към  безсмъртието, което целенасочено  му внушаваха неговите духовни учители – брадатият тибетски Козел и черният Индий-. ски бухал. Избра си един клон, приведен над горския вир, и увисна на него като  грамаден паяк. Тогава, потънал в своята убийствена самота, за пръв път проговори  полугласно със себе си, а после и с Бога - творец на човешкото, животинското и растителното царство…

            В една от своите молитви, както по-късно свидетелстваше гръмогласно една Чапла-клюкарка, Маймунят попитал: „Кажи ми, Боже, как по-скоро да стигна до възкресението, че повече не мога да вися!” Всевишният веднага му отговорил дословно:

            -Достатъчно! Достатъчно си бил заблуден от своите учители и от моите служители на земята!... Да, ти премина първото изпитание, сега ти предстои второто, за да стигнеш по-скоро до своето възкресение и безсмъртие: хайде, отпусни се от клона!

            Маймунят се отпуснал от клона и цопнал в  дълбокия вир. Разпененият  водовъртеж на буйната планинска рекичка го поел в обятията си, за да го отведе по най-краткия път към дъното…

            Към неговото маймунско възкресение!