НАКРАТКО ЗА МОЯТА „КЪЩА НА КРЪСТОПЪТ”
        „Къща на кръстопът” не е само моята последна книга, току-що излязла от печат, в крайно ограничен тираж. Романът (400 страници, редактор Тодор Янчев, корица д-р Петър Костов, твърда корица), е личното ми художествено-документално отношение към най-горещите проблеми на нашия Ден; метафора на Кръстопътя на Времето, обрулен и ометен от разнопосочните природни, социални и политически ветрове; моят болезнен вик срещу безумното и пагубно разделение на обществото; страстен призив за разум и обединение в името на по-доброто бъдеще на нашите деца и внуци, в името на България...
         Завърших тази книга през последните десетина месеци, натежали от знамена, плакати, гневни викове и закани; с подкрепа и надежди за дългоочакваните промени; писах я буквално през погледа ми към гласовитата, неспокойна Улица и към телевизионния екран, нажежен от човешките страсти и красти, гарнирани със самоубийствената омраза...
          Писах „Къща на кръстопът” трудно и мъчително!
Защото имах дързостта да се захвана с доста необичаен, труден и сложен сюжет, който обикновено и майсторите на художественото слово отбягват, очаквайки „дистанцията на Времето” и „присъдата на Историята”... Насочих цялото си внимание към наследствената къща на 82 годишната Бабка и нейната голяма фамилия, обременена с идейно-политическа омраза от преди Девети септември 1944 година до наши дни, от безкрайни съдебни дела и кавги; от „духовете” на двамата герои на своето време – антифашистът Димитър Матеев и антикомунистическият деец (горянин) Янко Демирев – разстреляни без съд и присъда в Коджа Балкана, почти в една и съща местност. Двама мъже - патриоти, жертви на своята вяра за по-добър ред и справедливост. Двамата мъже от първата младост на Бабката – единият, царски офицер, ухажор и годеник за кратко време, другият – бивш съпруг, баща на двете им деца-близнаци...
Докато пишех книгата и мислено шествах по някои все още неосветени потайности на миналото, както и по днешните улици и площади на Протеста, ту пред, ту зад, ту редом с моите герои, аз се мъчех да видя оная искрица от вярата и надеждата на хората за по-достойно съществувание, да усетя плахия полъх на гласа на Разума и оптимизма. И мисля, че го видях и усетих! В изпреварващото мислене и действие на Братовчедите във фамилията, които се оказаха по-умни и по-отговорни от своите бащи и майки; в новото поколение, което надживява семейната омраза и с настойчивото си старание за семейно помирение, за общо честване на годишнините от разстрела на своите дядовци, издига своя глас до обществен Призив за прошка, компромис и национално обединение... Но доколко съм успял с интерпретацията и осмислянето на този сюжет – това съждение оставям на Негово величество Читателя!
         За съжаление, поради безумната печалбарска политика на „книжните” търговци, които вдигнаха комисионните до 45-50% , и тази моя книга няма да се появи по книжарниците! Затова моля моите приятели, познати и почитатели на съвременната проза, да ми се обадят и книгата ще им бъде изпратена по пощата с автограф!
За контакти: д.т. 052/73 04 88 (вечер) и Имейл: panbal@abv.bg

Ноември, 2013 г.                                                                 Панчо Недев


* * *
(Текст от ІІ-ра, външна корица на книгата)

„УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛЮ!
Държите в ръка една необичайна книга: два документални очерка за комунист-антифашист и антикомунистически деец-горянин! Една трудно сътворена книга за двама идейни врагове, верни и предани до смърт бойци на своята вяра за свобода и справедливост; за двама българи-патриоти, герои и жертви на своето време. Жертви от двете страни на Барикадата от 40-те години на миналия век, ретро-символът на жестоката класова борба, чиято философия беше Революцията и кървавата Победа на всяка цена...
... Ако сте читател с определени, активни политически симпатии и пристрастия към лявата или дясната идея, не бързайте да се учудвате и възмущавате, как така, защо сме събрали в едно книжно тяло непримиримите Духове на героя-антифашист, Димитър Матеев и на антикомунистическия деец Янко Демиров!...
...Провокацията беше 82 годишната Бабка! Тя първа ни даде идеята да издадем двата очерка в една книга, по случай годишнината от разстрела им, без съд и присъда, в Коджа Балкана. В личен план това е книга за двамата мъже от първата й младост, към които тя е имала съдбовна връзка. Единият – царски офицер, ухажор и годеник за известно време, другият – бивш съпруг, баща на децата й...
... Отнесохме се с еднакво разбиране и внимание към вярата на двамата изявени дейци на антифашистката и антикомунистическата Съпротива като към реален, исторически факт. Надяваме се, че и само този факт, ще бъде достатъчен, за да бъдем правилно разбрани!” (стр. 392)